Хиперметропия (Далекогледство)

Хиперметропията е рефракционна аномалия, при която светлинните лъчи, идващи от безкрайността, се пречупват зад ретината.

Според степента на рефрактивната грешка се разделя на:

• Слаба (до +2 D sph);

• Средна (+2 до +5 D sph);

• Силна (над + 5 D sph);

При над +10 D sph състоянието граничи с микрофталм.

Според етиологията си хиперметропията може да бъде класифицирана като:

• Аксиална: при късо око;

• Радиусна: плоска роговица или леща;

• Рефракционна: твърде слаба рефрактивна система;

• Индексна: придобита кортикална склероза на лещата;

• Позиционна: при плитка предна камера или изместена назад леща;

• При афакия;

Описани са следните клинични типове хиперметропия:

• Проста: Представлява най-честата форма, която настъпва вследствие на нормални биологични вариации в развитието на очната ябълка. Включва аксиалната и радиусна хиперметропия;

• Патологична хиперметропия, която се разделя на придобита (намаляване на кривината на външните лещени влакна при възрастни и кортикална склероза); позиционна хиперметропия; афакия; следствена хиперметропия;

• Функционална настъпва при състояния, протичащи с парализа на акомодацията като пареза на III ЧМН и вътрешна офталмоплегия;

Хиперметропията се характеризира с 3 части: явна (манифестна), скрита (латентна) и тотална.

• Явната хиперметропия се коригира чрез акомодацията и събирателни лещи; Измерва се с най-силното събирателно стъкло, с което се постига максимална зрителна острота; Дели се на Факултативна: коригира се чрез акомодативното усилие на пациента и/или корекционни лещи; Абсолютна: останалата част, която не може да се коригира с акомодативно усилие. Зрението за далече е нарушено независимо от акомодацията, която се прилага, т.е. на лице е акомодационно усилие и има нужда от корекция със събирателни лещи;

• Латентната хиперметропия представлява разликата между тоталната и явната хиперметропия и се определя след циклоплегия; Коригира се чрез вродения тонус на цилиарния мускул. Стойността й е по-висока при деца и с напредване на възрастта намалява като около 60 годишна възраст латентната хиперметропия се изравнява с явната;

• Тоталната хиперметропия представлява сбор от латентното и явното далекогледство. Винаги е по-голяма от явната.

Потенциалните усложнения включват конвергентен страбизъм, амблиопия, рецидивиращи блефарити, хлацаиони, предразположеност към закритоъгълна глаукома.

Оплакванията от страна на пациента могат да включат болка в очи, челно-темпорално главоболие, сълзене, акомодативна астенопия при четене, работа на близки разстояния.

Обективни белези, открити по време на офталмологичен преглед са намалена зрителна острота, по-малка/плоска роговица, плитковата предната камера, лещата би могла да е изместена назад, в очното дъно може да се наблюдава тъмен диск на зрителния нерв, с неясни граници (хиперметропичен псевдоневрит), кръвоносни съдове с неправилен ход;

Менажиране:

• Корекция с очила като основен принцип е изписването на оптималното плюсово стъкло;

• Контактни лещи;

• Рефрактивна хирургия;

• Имплантация на вътреочна леща;